обнова

  • 141възкресение — същ. възраждане, съвземане, подем, събуждане, пробуждане, нов живот, възобновление, обнова …

    Български синонимен речник

  • 142възобновяване — същ. възстановяване, подновяване, обнова, обновяване, подем, възраждане, съвземане, промяна, нов живот същ. поправка, реставриране, реставрация …

    Български синонимен речник

  • 143възраждане — същ. възобновяване, обнова, обновление, подем, подновяване, промяна, преобразование, прогрес, напредък, нов живот, ренесанс същ. съживяване, съвземане, пробуждане същ. възкръсване, оживяване същ. възстановяване …

    Български синонимен речник

  • 144възстановяване — същ. възраждане, обнова, подем, прогрес, напредък същ. възобновяване, подновяване, поправка, реставриране, реставрация същ. обновление, съживяване същ. оздравяване, съвземане, възстановителен период същ. поправяне, подобряване, подобрение същ …

    Български синонимен речник

  • 145изменение — същ. промяна, променение, видоизменение, трансформация, модификация, преобразование, метаморфоза, смяна, подновяване, обнова, поправка същ. обрат, поврат същ. връщане назад същ. нововъведение, новост …

    Български синонимен речник

  • 146обновление — същ. обнова, обновяване, възобновление, възобновяване, реформа, възраждане, промяна, подновяване, освежаване същ. възстановяване, съживяване …

    Български синонимен речник

  • 147съвземане — същ. спомняне, свестяване, отрезняване, окопитване, стресване същ. възмогване, възраждане, подемане, възобновяване, възстановяване, обнова, напредък същ. оздравяване, възстановителен период …

    Български синонимен речник

  • 148Обновление — духовные, идеологические, политические, нравственные, материальные, экономические и др. изменения в чем то или чего то, ведущие к совершенствованию при сохранении основ, преемственной передачи лучших элементов прошлого, восстановлении… …

    Основы духовной культуры (энциклопедический словарь педагога)

  • 149онова — 1 іменник жіночого роду оновлення рідко онова 2 іменник жіночого роду, істота обнова рідко …

    Орфографічний словник української мови

  • 150справа — СПРАВА, арх., диал. 1. Снаряжение, амуниция. Получили Ондрюшка и Васька государево жалованье на прокорм и справу казацкую (1. 106). 2. Обнова, одежда. – Хохотунья Федосья обрядилась в справу, да и ну подпрыгивать по избе, что те мячик, скатанный… …

    Словарь трилогии «Государева вотчина»

  • 151ГЕОРГИЙ — [греч. Γεώργιος] († 303), вмч. (пам. 23 апр., 3 нояб., пам. рус. 26 нояб., пам. груз. 10 нояб.). Один из наиболее известных святых в христ. мире, а в нек рых странах (напр., в Грузии и Англии) самый почитаемый. Претерпевший особо тяжелые… …

    Православная энциклопедия

  • 152БРАНКОВИЧИ — Печать Вука Бранковича. Кон. XIV в. Печать Вука Бранковича. Кон. XIV в.Брáнковичи [серб. Бранковићи], род серб. вельмож, представители к рого были последними правителями средневек. Сербского гос ва (1427 1459), видными гос. и церк. деятелями, нек …

    Православная энциклопедия

  • 153ДОВОЛЯ — [серб. Довоља], монастырь в честь Успения Пресв. Богородицы Милешевской епархии Сербской Православной Церкви. Находится близ Колашина на р. Тара. Предание приписывает основание монастыря кор. Владиславу (1234 1242) или кор. св. Милутину (Стефану… …

    Православная энциклопедия

  • 154ИУСТИН — Прп. Иустин (Попович). Фотография. 60 е гг. ХХ в. Прп. Иустин (Попович). Фотография. 60 е гг. ХХ в. [серб., Jустин] (Новый, Челийский) (Попович Благое; 25.03.1894, г. Вране 7.04.1979, мон рь Челие близ г. Валево), прп. (пам. 1 июня), архим., серб …

    Православная энциклопедия